Не зная как ухае нощем самотата,
дали изобщо има тайнствен аромат,
дъха на глъхнещото карнавално лято,
и улиците пусти на притихналия град.
Да... Пак съм бродник, уловил момента,
когато всички буреносци тежко спят,
висят гирлянди с разноцветни ленти,
сега е тъмно, факли не горят.
Градът, притихнал, нещо сякаш чака,
в очакване заглъхва всеки карнавал
и тежко лепнат лапите на мрака,
аз пак се скитам нищо не узнал.
Когато пари пясък под краката,
мечтая винаги за нощен хлад,
все още чакам своята отплата
из улиците пусти на притихналия град.
Една усмивка, лъчезарна, чиста,
и допирът на устните с карминения вкус,
самотен е градът на бродещите листи,
белязан с багрите на хлад и блус.