Хипотетично – тя те обича.

Но на практика – съмнително.

И поне до оградата

на онази обществена сграда,

която е дом за... самотници.

На практика – те използва –

малко, ръждясало джобно ножче.

Хипотетично – не си за изпускане.

Но по принцип – вече празна бутилка

с отчекнато гърло.

И за какво си й?! Тя те купи.

За жълти стотинки,

за да ти лепне етикет „ПРОДАДЕНО”.

При това – непрокопсано -

като кубче с перфорирани билети -

за кошчето.

Хипотетично.

Ти си мъж,

но отвътре те гризе като нокът

онова странно чувство

ти да си нейния...  мъж.

А си нейното... недоносче.

Хипотетично, ала не –

тя е последната глуха гара.

На практика – ти не си магьосник,

а само другата страна на медала.

Скоро не са зидали покриви.

Твоят отдавна се срути.

А небето е недостижимата ти,

варосана в мръсно сиво,

привидно бяла и светла стая.

Хипотетично тя не е... вещица,

но на практика е магьосница.

... Разплетена кошница.

Казват: Гузен не гонен бягал...

Тя е с отсрочка. А оградата – високо

препятствие, което дори ти не можеш

безнаказано да прескочиш.

Хипотетично – нямало да те изостави.

На практика – не те желае... още.

Просто не знае какво е обич.

И  съсипа живота ти...