Хипотетично – тя те обича.
Но на практика – съмнително.
И поне до оградата
на онази обществена сграда,
която е дом за... самотници.
На практика – те използва –
малко, ръждясало джобно ножче.
Хипотетично – не си за изпускане.
Но по принцип – вече празна бутилка
с отчекнато гърло.
И за какво си й?! Тя те купи.
За жълти стотинки,
за да ти лепне етикет „ПРОДАДЕНО”.
При това – непрокопсано -
като кубче с перфорирани билети -
за кошчето.
Хипотетично.
Ти си мъж,
но отвътре те гризе като нокът
онова странно чувство
ти да си нейния... мъж.
А си нейното... недоносче.
Хипотетично, ала не –
тя е последната глуха гара.
На практика – ти не си магьосник,
а само другата страна на медала.
Скоро не са зидали покриви.
Твоят отдавна се срути.
А небето е недостижимата ти,
варосана в мръсно сиво,
привидно бяла и светла стая.
Хипотетично тя не е... вещица,
но на практика е магьосница.
... Разплетена кошница.
Казват: Гузен не гонен бягал...
Тя е с отсрочка. А оградата – високо
препятствие, което дори ти не можеш
безнаказано да прескочиш.
Хипотетично – нямало да те изостави.
На практика – не те желае... още.
Просто не знае какво е обич.
И съсипа живота ти...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me