StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,919
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,223
   Точки: 2,660,726
   Съобщения: 154,889
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,814

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Хаотична сюита

Не ме спъват камъни,
спъват ме само мисли:
Татко е вече пламък,
мама – възел от истини.
Хоризонтът – утопия,
мираж в смъртна умора.
Земята е филантроп –
жадно прегръща хората.
От вчера не нося черно,
разбирам тъгата в жълто.
В петък не съм суеверна.
Страшният ден е четвъртък.
Животът се сбира в прошка.
Смъртта е красива за Фос.
Да бъда себе си – просто е.
Коя съм? – е друг въпрос.
Толкова чаках ноември.
И дойде. Безочливо алчен.
Нощта е аритмична поема
за спомена, който нагарча.
Утринта – хаотична сюита
за вятър и хор от врани.
Изгаря ме болка.
Ще я превъзпитам.
Нали се родея с пламък.

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-12-05
прочитания: 252
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 7 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход