uFeel.me
ХУЛНА ДУМА
Автор: Krassimira_Stoynova,  22 юли 2013 г. в 06:08 ч.
прочити: 281

Мойта уж нежна, уж фина уста,

дума изстреля – отровна змия.

Жлъчно я казах, отекна навред,

приятелство топло превърнах на лед.

 

Креснах неистово, треснах врата,

боя се отрони и счупих брава.

В леглото се хвърлях по гръб, по корем,

думата стисна ме в своя ярем.

 

И зачовърка ми ум и сърце...

Как омърсих се, а с чисти ръце!...

Нямаше плът, нито кръв, ни тегло,

не стори на друг, а на мене тя зло.

 

Нещо заяде дълбоко в душа,

нямаше как да се аз утеша –

ще ли се върне звънтяща стрела,

гневно изстреляна – пак в тетива?!

 

Думата-камък за чужда глава,

смаза ме цяла, пльоснà в съвестта.

За друг я изрекох, а мен унизих.

Прости ми, приятелю, с този мой стих!

 

Ако ти, друже мой, мен съжалиш

и хулната дума не спомниш, простиш,

мен ще ме трогнеш, спасиш, съживиш,

но себе си, себе си ще извисиш!

 

Казват, че прошка с покайна уста

умива напълно от кал съвестта!

 

 

 

 

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me