Тъмна стая, в ъгъла момиче -
свито на кълбо и зъзне,
гледа всяко, изсъхнало вече кокиче,
гледа, докато не й омръзне.
Протяга ръце нагоре,
там, към синьото небе.
Надява се, че някъде отгоре,
ще й простят за всички грехове.
Заради тях любовта си отива,
знае го тя много добре,
затова и за последен път отпива,
от болката за всяко казано й \"Не\"
Грях един пореден,
грях - когато нараниш
и винаги е уж последен,
макар че е човешко да грешиш.
Грях, горящ като сълза,
като самотник, който броди...
Идва и отива си като посипана роса
и към замръзналия Ад ни води.
13.04.2011 г.
Автор: Аз, разбира се :)
Редактор: choogie_94