Лице от розов порцелан,  полулуни с ресници,

а виолетовите и къдрици са  разпилени в безпорядък.

Усмихва се на сън, навярно гони

спомена за  пеперуди, а може би сънува

улици и градове, които никога не ще познае.

Целувам дъщеря си, грехове които

сама не си простих, текат  във вените и,

влачат водите им кафяви корени,

листа изгнили и мириса на грешно семе.

Навярно, сърцето и от розов порцелан

ще  ги поеме, във кадифената си вътрешност

И бистра, като спомена за пеперуди

Ще потече реката

на времето, което

и принадлежи.