В огледалото  на своята душа се взирам,
питам я \"Къде греша?\", без глас оставам
и не спирам, не спирам.
Хубавици ме  ухажваха, задяваха и
открито съблазняваха, но  имах щит,
изкован от любовта, вдигах го и не успяваха,
търпяха поражение.

Вместо с подвизи любовни да се кича,
изпаднах в грозно унижение.
Казваш:
\"Хора сме и всички правим
грешки.\"
Защо прие да бъда твоя грешка,
а не ме заряза в младостта!
Изрече още:
\"Беше весел и забавен\",
и ме остави да горя на огън бавен.
Огнен кон бях, препусках,
без да знам:
\"Конете уморени ги убиват\",
дори и огнени да биват!
Дали и аз греша? Да мисля и да вярвам,
че ТИ единствено владееш моята душа.
Или да те послушам, и същата душа
с красавиците \"дашни\" страстно да теша?
Все още непрочетени стоят романите греховни
по лавиците прашни запечатани със гриф:
\"Да се четат - Опасно.\"