“Замълчи, език! Ще ти дам хляб”
                                             Гай ПЕТРОНИЙ

Изглежда всичко съм разбрал погрешно...

Не като Крез живял, но не и беден,
за хляба в дните минали и днешни
на теб разчитах, мой език.
Не ме подведе!

А трябвало да замълча!
Да стисна устни!
Ни думица да изрека да не посмея!
За немота във всяко време хранят вкусно.
Но аз сгреших.
А трябвало да онемея!

Сега съм стар.
По навик сплитам слово,
по навик го пилееш ти в света човешки,
но времето край нас е по-сурово...
Дали не правим, мой език, фатална грешка?

Днес нямам вяра и ме спъват сто съмнения,
днес мракът следва изгрева
и вечери по пладне,
и нямам хляб ни аз за теб,
ни ти за мене,
и крачим двамата еднакво гладни.

Какво пък, и с оскъден залък бива,
отдавна свикнах с мрак над мойто рамо...
Тъй както бяхме с тебе някога щастливи,
сега гладувай с мене, мой език.
Не млъквай само!