Докато небето се качва високо, говори ехото на запалка. Пуша бавно. Димът като котка търси погледа ми за малко. Ято птици. Към мен ли пътува? Още зима е. Времето лъже. Този влак върху релси танцува и със сняг, и със слънце... И се качват солени въздишки, и пристигат, където е сладко. Светлина след тунела без име. Шепа гари - без посрещачи. За какво ли измерва ни време часовникът-дух на перона? Ето, пуша между "още" и "вече" и затварям очи на икона.
