Ще разпени тълпата разбунена
хиподрумната яростна стръв,
но в последния кръг пред трибуните
кой ще стигне до финиша пръв?

Този тук е добър като мене,
но е още и млад, и горещ...
Аз скъпя всяко свое движение,
аз в последните метри съм вещ.

Имам всички награди и призове
по житейския стар хиподрум!
Нека казват: “Родил се е с риза...” –
аз препускам със сила и ум.

Колко пъти след мене са тичали
все бегачи, елитни по кръв...
Аз обичам успеха, обичам и
във финалния спринт да съм пръв.

Ето, вие тълпата неистово –
знам, че водя, дори да съм спрял!
Вече виждам и края на пистата...
Но защо ми е този финал?

За венеца? Или пък за славата?
Няма смисъл от смешни войни!
нека другите да продължават
в кръг ездата на своите дни.

Нека другите да се доказват
под жокейското тежко седло –
да ги хвалят, да ги наказват...
С мен – било каквото било!

Аз ще спра сред поляните есенни
в простотата на селския ден
и ще гледам до края унесено
как се сменят сезоните в мен.

Как се движи от утре към вчера
всяко нещо в света тъй голям...
Ако искате да ме намерите,
говорете с дъжда.
Аз съм там!