Горена захар-моят Талин,

Е целият във среднощен сън

В Балтийския примамлив залив

Се стелят нишки сладък дим…

От минал век

Със дъх на круши

На билки-ментови цветя

И времето-избликнал ручей

Топи живота във смъртта

Горена захар, аз във черно

Коси пшеница, дух-брашно

Една естонска, тъжна птица,

Отрязва плитка от сено---