Осъмнах...
Трудно е,
макар да не привиквам.
Очаквам този ден,
с надеждата,
че нещо хубаво
ще се получи.
Надигнах се
от празното легло.
Захвърлих си съня
във печката
и си сварих кафе.
Налях си.
Да, остана и за теб.
Ще ти налея.
Едно за теб, едно за мен -
и после ще побързам –
нямам много време.
Пак да те намеря?!
Тихооо...
Замълчи.
Кафето си без захар
ще изпия,
защото ти оставаш -
сладостта от него.