Аз имам много занимания и може би да бяха хоби,
броях звезди за самозваните и кръстове за гневни роби,
ръка подавах, за ръкуване, но с кръстен знак ме благославят,
в морета вместо други плувах, разделях сламата от плява.

Продавах нерви, от приличие, изгарях финикийски знаци,
чертах контури на безличните и вадех мед от празни каци,
но аз не съм Христос или светия, вода на вино не превръщам,
света изгубен да открия в покои трънни се завръщам.

Мен трънните венци ме съблазняват, отправни точки към посоки,
с блокирани секретни брави улавям пулса на порока,
очи отварях на порочните и жилех с острие на стършел,
не следвах друг,а разнопосочните, сълзите по лицата им да бърша.

Дори намразих чалгата, кючеци, намирам в тях вулгарна гледка,
пробивам дупки на гевреци, размърдал сивите си клетки,
презрял стремежа на избраните да бъркат с пръст във всяка рана,
звезди свалил за самозваните, аз вино пих от всяка кана.

На други виждам аз лицата, а моето остава в сянка,
платил мотива за ценната, солена като морска пяна.