Да преглътнеш сълза, горчива, голяма.
Да я скриеш от себе си чак. Да мълчи.
Да, защото признаеш ли своята драма
тя, сълзата жестока, в теб ще боли.
Ще дълбае дълбоко, там във сърцето,
ще притиска съмнително-вяра, добро,
ще се мъчи да срине всичко в което
до вчера градил си, къща - стъкло.
Урок е, за мен, може би и за всички.
Светлината не може без... тъмнина.
Светим ли само, от горяща свещичка,
се превръщаме бавно в горчива сълза.