Гора си Рада думаше:
- Оти си дошла при мене
и земя моя целуваш.
А Рада на гора продума:
- Я съм си Горан търсила
по чукари, по баири,
самодиви го взели,
ази при тебе съм дошла
да те моля да го пустиш.
Гора се разлюти,
зашумя, загърми:
- Горан ке пусна,
но тебе ке взема
глас ти меден да слушам,
лице бело да гледам.
И Рада в мигом превърна
нозе си в корени длибоки,
ръце си в клони завърза,
от Радини сълзи
поточе се лисна,
кога Рада запее
гора да се разлиства.