От думи капан ли постави,
игра ли бе... и то каква?
Повярвах в сълзите - лукави,
така подадох ти ръка!

Захвърлена душа, сломена
прекършени на две мечти!
С усмивка лека, засрамена,
сърце юнашко победи!

Бодливите лъжи затегна,
и тяло и душа кървяха!
През очите ми прогледна,
но замина си когато спяха.

Сбогом да кажеш забрави,
не търся отговора за това.
От думи капан ми постави,
и хванах се... о небеса!