uFeel.me
Героят тъжен
Автор: peroto,  14 февруари 2005 г. в 00:00 ч.
прочити: 367
Злоба, зад образ на любов,
прикрита от печален зов-
за избавление от паст,
завладяна от мрачна власт.

Спасение за самотник сам
търсено е нейде там,
където гарваните грачат
в изгрева на здрачът.

Странник тайнствен в града,
бродещ тих като смъртта.
Сам самичък в тъмата,
героят блуден на тъгата.

Мъка, обвила му душата,
омраза заринала му любовта,
сам в непрогледната мъгла-
от кармата си бяга зла.

Преминал през гората опустяла,
бавно крачи нашия герой-
с мъки в си безброй,
към тишината вечна, побеляла.

Имаше слънце в душата му мила,
пламнало от обичта й силна.
Обичаше косите й да милва,
ръце в тях да прокарва.

Двама под върбата тиха,
някога от страст горяха-
спомени сега погребал,
на болката душата си обрекъл.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me