Злоба, зад образ на любов,
прикрита от печален зов-
за избавление от паст,
завладяна от мрачна власт.
Спасение за самотник сам
търсено е нейде там,
където гарваните грачат
в изгрева на здрачът.
Странник тайнствен в града,
бродещ тих като смъртта.
Сам самичък в тъмата,
героят блуден на тъгата.
Мъка, обвила му душата,
омраза заринала му любовта,
сам в непрогледната мъгла-
от кармата си бяга зла.
Преминал през гората опустяла,
бавно крачи нашия герой-
с мъки в си безброй,
към тишината вечна, побеляла.
Имаше слънце в душата му мила,
пламнало от обичта й силна.
Обичаше косите й да милва,
ръце в тях да прокарва.
Двама под върбата тиха,
някога от страст горяха-
спомени сега погребал,
на болката душата си обрекъл.