Крайпътните градини,
цветове изпълнени с живот,
не даден шанс - ужасяваща картина,
споделена тежест - пареща коприна.

Всяко клонче и листо,
усмивка и изминала дъга,
скръб,надвиснала носталгия,
тъга над моята душа.

Всяко цвете, всеки стрък трева,
нов живот - прекрасна зеленина..
Пролет да е!? Не е! Това е само самота!
Цветът не прави по красивата пролет.
Едва ли ме разбра, но това е самота...

(16.05.2005г.)