Цяла вечер гоня една муха,
защото си мисля, че не й е мястото тук
и сега.
Аз така мисля?
А тя се спасява, бедната,
спасява се от студа навън.
Крие ми се по кьошетата
и никаква светлина не е способна
да я примами.
Лети до отмала.
До нейната?
До моята?
Давам й шанс докато пиша.
Ако не пишех, тя няма шанс.
Излез, мила, да вечеряме.