ГОДИНИТЕ ВЪРВЯТ
Годините вървят през мен
и всяка издълбава на челото бръчка,
и всяка издълбава в мене рана.
На раните полагам аз
мехлема на усмивката,
а завистта пропускам да премине
без да кръстосам с нея пътя си.
И с песен и свирня
успявам да надвия злобата.
През мен годините вървят,
редуват се сезон подир сезон,
но от дъжда на суетата
се браня аз с чадъра
на любовта си към природата –
изтръсквам всеки ден
от себе си грижливо
праха на своето самодоволство
с великите творби на гениите.
И ежедневно търся търпеливо
на красотата цъфналото цвете,
на щастието пеещата птица,
плода узрял на Божията обич.