броя стъпките ти,
събирам отпечатъците.
тежи ми
да носиш душата ми
надалеч и надалеч.
от къде имаш очите ми?
тишина
и капки
духове в ръба на вечерта.
можеше да бъде толкова различно
натежаваш на дланта ми
вече те няма.
взимам усмивки.
едни върху други лежат спомени и спомени
благодарен съм, че съм тук
ако това не се беше случило, нямаше да съм този, който съм сега
колко неща са там?
протрива се до болка
обичам те сякаш е истина и няма да спра.
тук са прави линии
квадратни чувства
не трепти!
най-добрият път,
но изгаря отвътре
и спираш
ли спираш
живей
е написано с шарени сенки
ти имаш граница, черно и бяло
напред и веднъж
угасваш и вече твърде студено,
за да пробиеш
мечтите имат цвят и топлина.
ровя в цепнатините
не откривам
не усещам
не съжалявам
не помня какво губя
когато е сиво, ще видиш сърцето ми...
тук се губя, а всичко е боя и захар
изкуствен свят и нарисувана радост.
лято през зимата, ден през нощта, усмивки без лица
буркан със сълзи, кутия с гласове, шепа с парченца небе
задавям се.
помпиш въздух в дробовете ми,
картини в очите ми,
тъпчеш мисли в съзнанието ми,
кал във вените
обичай,
обичай,
обичай,
дали..
все едно.