StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,500
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,619
   Точки: 2,643,684
   Съобщения: 152,336
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ГЕРГЬОВДЕН

(възстановено)

Пътувах с влак за родния си град,

копнежът да го видя не пресъхна.

Дръпнàх прозореца и нощен хлад,

и въздухът родопски пак ме лъхна.

 

Последна спирка. Влакът свирна, спря.

Излязох и безлюден бе перонът.

Дъждец валеше пролетен. Тъма

се спускаше далеч от небосклона.

 

Тръгнàх по тротоарите в нощта –

познати, глухи, много променени –

към родната си стряха, към дома,

не виждал ме от толкоз много време.

 

Стои си той на ъгъла все там

с прозорците, закрити в тюл-пердета

и с двата входа, що баща ми, знам,

направил бе за двете си момчета.

 

Отключих, светнах, всичко засия –

постелки, вази, снимки на стената,

иконката с кандилце и свещта,

изсъхналото клонче от върбата.

 

Блещука мъничко едно яйце,

оставено отдавна до върбата –

от времето, когато от сърце

празнувахме Великден със родата.

 

Полегнах си. Умора надделя –

летяла бях над толкова морета!

За да си дойда тук пак, у дома,

преминала бях половин планета!

 

Камбанен звън пробуди ме с лъча

от черква “Света Петка” в махалата.

“Що?” – “Свети Георги – патрона на града!”

ми викна ехото накрай гората.

  

Отидох  на параклисчето аз,

запалих свещ, записах имената –

за здраве да четат в уречен час,

откъснах ново клонче от върбата.

 

Пораснали са, да, съседските деца,

не бяха чули нищо те за мене –

една съседка все пак ме позна,

изминало се беше доста време.

 

Какво, какво не дала бих сега,

да завъртя пак лентата обратно,

да сложа масата под нашата асма,

да седна с мама, с род, с деца и с татко!

 

Да заискрят червените вина,

пчеличките на двора да жужукат

и пак да се посмеем от душа,

да чувам пак как кукувички кукат!

 

Все непознати, никой не ме знай...

От мен до тях – години в тази яма.

Затъжих се за тебе, роден край,

но явно, тук едва ли ще остана.

 

Заврътнах ключ. Ключалката щракнà.

Поех обратно път натам, нататък...

Затворих страница една на младостта –

най-веселата. Релсите пак тракат...



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-05-06
прочитания: 589
точки: 23 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход