Опитвам се да те открия
в светлината на своето бяло,
което не само на светло се вижда и,
в което мисълта ми зазижда
тъмнината от моето „Аз”,
студа и тишината…

Опитвам се от теб да скрия
тъгата на своето цяло,
което носи живота, изживян
на земята от всички, преди
мен родени, живели, изтърпели
тъмнината, студа, тишината…

Опитвам се от теб да отпия
глътката вълшебна обич,
за да изтрия тъмното и да открия
за себе си разковничето, което
ни прави удовлетворени
от това, което правим
на тъмно, в студ и тишина…

Опитвам се да възпея
онзи дивен миг когато
ще заживея за себе си тъй,
както живея за другите –
с любов, в откровение
и с преклонение пред
непрестанния зов на Вселената,
където е тъмно, студено и тихо…