В самотата на моя мъничък свят,
в светлината на космическия безкрай,
пазя съкровения мой цвят,
за да го има и в идния май.
В тишината на лятната нощ,
долавям песен любовна на птици,
която въздига в душата ми мощ
и разпалва огън в тъмните ми зеници.
В душата си нося малка кутийка
и в нея е моето богатство стаено,
това сте вие, деца мои, свидни,
съпруже мой – семейството ми съкровено.
В ефира на космическия необят
всички ние сме едно цяло,
макар всеки от нас да е мъничък свят,
всички ние сме мощно Галактическо тяло.