Кълват си нещо, кротко ме посрещат,
пъстреят с разноцветните крилца,
от цяло Симеоново насреща
във моя двор отпуснаха сърца.
Пощъкаха насам - натам и ето
отлитнаха накуп като един.
- О, пак ще дойдат , - смигна ми небето,-
и грабна ги за миг просторът син.
24 юли 2019г., София
Росица КОПУКОВА
