ФРАГМЕНТИ 18
* * *
Освиркват пътя ми
безпътни хора.
* * *
Оплюта бе идеята ми нова
от хора безидейни.
* * *
Окъсява животът, но сърцето ми още е младо –
и с неверие гледат връстниците
снагата ми права и мекия плавен вървеж.
Накриво ме гледат – сякаш от тяхната сила съм взел.
* * *
В тълпата на еднаквите
различният няма как да се скрие.
* * *
Уморих се
да обичам за двама
в света отчужден, саможив.
* * *
Далеч от мене стойте –
от звездния ми път
покрит съм цял със звезден прах –
ще кашляте от него,
ще ви смъдят, очите, ще сълзят.
* * *
В митарства пустинни
духът ми се носи.
И все не успява той да засити
алчността, жаждата на сетивата.
* * *
Вали безпаметно.
Плющи дъждът.
Преяло от мечтите ни,
небето днес повръща.
* * *
Вали. Омекнали от влагата
ръждясват чувствата,
от въздуха втечнен хриптят гърдите,
с артритен ход сърцето понакуцва.