ФРАГМЕНТИ 14
* * *
В реалността ме гледат като уникат –
нима в реалното съм толкоз нереален!?
* * *
Не се поддавай на умората от вчера
и забрави за вчерашната истина,
за вчерашната мъдрост.
Не топли вчерашното слънце.
* * *
Унило диша миналото зад гърба ми.
Там нека диша, няма да го жаля,
защото изгревът сега към мен върви
и вчерашното губи смисъл.
* * *
Не ме напуска чувството, че щастието
избира слепешком онези,
с които най-дълго ще танцува.
* * *
Събужда се Троян –
към планината улиците му ме водят.
Потропва тротоарът с туристически обувки
и сякаш къщите се сгърбват по баирите
нарамили огромни тежки раници.
* * *
Откривам радостта
и удоволствието от живота
дори в една размахана опашка
на кучето загледано в очите на стопанина си.
* * *
Цветът е винаги красив –
дори когато е на трън.
И плодоносен е, и ароматен,
и от пчелите е желан.