ФРАГМЕНТИ 13
* * *
Листа, отронени сълзи по отлетяло време,
по изживян живот.
И всяко е преодоляна болка
и изживяна радост.
Листа окапали – години от живота ми.
* * *
Дъждът почука на прозореца.
Отворих му да влезе в стаята,
а той видя ботушите си мокри
и само лекичко, през праг надникна.
Усетих мирис на зелено, на трева косена,
на озон и на колендро,
на отлетяло детство.
* * *
Една ранила птица с песента си
ми върна тази сутрин
забравената топлина на бащиния дом.
* * *
Пътят ми е твоята любов –
тя шепот е на вятър,
усмихнат слънчев лъч,
тревичка разлюляна
и поглед на дете.
* * *
Денят пристига тихомълком
преметнал облак бял на рамо.
Той свойски ми намига
и се усмихва срещу мен
с една полузабравена усмивка
от снимката в албума ми,
запазена от детството.