Ружена:
"Земята сънува птици.
Нощ след нощ. И във полет.
Сънят към небето полита
и се оглежда за пролет."


Сънят на земята - въздишка,
копнеж за любов неживяна.
Мечта да се види отново
в пролетна пъстра премяна.
В съня и ще се промуша
и с него по пътя небесен
пролетта ще посрещна.
...И няма да мисля за есен.

Roxana:
"Красива си, любов, пустинно цвете,
цъфтиш веднъж на сто години.
Аз търсих те във пясък с ветровете,
а ти била си в моята градина..."

Разцъфнала си плахо и свенливо,
смирено чакаща - да те открия.
А аз те търсих - цели сто години!
Но не надникнах в своята градина...
Сребро в косите ми - следи от времето,
преминало във търсене безумно.
Открих те - и мечтая за безвремие -
да тръгнем с тебе по пътека лунна.

Ябълков цвят:
"Нощта звездите скри
в топлата си лятна пазва..."

И ето - тръгва си нощта.
С усмивка ражда се зората.
Нов ден започва за света.
Търси и в него красотата!
Широко отвори очи!
Нагоре гледай - не надолу!
Дори и хлябът да горчи -
душата ти да е в простора!