Всеки ден аз те виждам край мене

във безбройни очи и лица.

Разнолика си, но си винаги Ева.

Милиони съдби, а душата - една.

Цял живот търсиш късче от рая.

Колко често го имаш,

а си тръгваш сама!

С пълни шепи своите чувства раздаваш,

вечно чакайки някой Адам.

Често нощем ти тихичко плачеш,

после денем си твърда скала.

Днес боли те, утре - сама нараняваш,

не признавайки Бог или грях.

Непостоянна, и силна, и слаба,

нежна, страстна, жестока, добра.

Ти си блудницата и светицата в храма.

Ти си просто Жена!