Етюд ин блек

Защо ли казвам - вятър...?

За да знам -

на вятъра съм верен и мъглата.

В деня когато скитам лъкатушно сам,

защото е безветрена душата.

Прехвърлил вече деветте земи,

десетата се готвя да пребродя

командирован от живота си встрани,

след залези безчет, в най-тъмна доба.

Навярно в непрогледен лес

ще се присетя в страх за Ариадна,

докато тръпна треморно злочест

с ръце прокудили сърце на Данко.

... Не е ли всъщност най-добре

да бяхме се родили лунатици. -

Когато ни събудят да умрем

със разширили се от ужаса зеници.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf