StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,609
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,654
   Точки: 2,663,790
   Съобщения: 170,099
   Лексикони: 4,505
   Снимки: 10,714

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Етюд ин блек

Защо ли казвам - вятър...?

За да знам -

на вятъра съм верен и мъглата.

В деня когато скитам лъкатушно сам,

защото е безветрена душата.

Прехвърлил вече деветте земи,

десетата се готвя да пребродя

командирован от живота си встрани,

след залези безчет, в най-тъмна доба.

Навярно в непрогледен лес

ще се присетя в страх за Ариадна,

докато тръпна треморно злочест

с ръце прокудили сърце на Данко.

... Не е ли всъщност най-добре

да бяхме се родили лунатици. -

Когато ни събудят да умрем

със разширили се от ужаса зеници.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-08-13
прочитания: 63
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход