Затвори се прозорецът на лятото.

И вятърът помете от перваза

зрънцата спомени - горещи и сияйни.

Ах, тази лятна мимолетност на страстта!

Събрана в тихата мембрана на седефа,

прозвънва радостта от споделеност.

В спиралата на охлюва се отразява

онази вечна истина на времето -

което е било, не се завръща,