Капят мислите ми върху листа бял.
Слана в короната - глава белее.
Отдавна за компот не ставам - плод презрял,
а още като цвят ми се живее.
Че още мога с пролетен копнеж
девойка къдрокоса за желая,
като в годините на луд цъфтеж
със вишнева любов да прилаская.
Но с цвят на есенни листа очите
изгубиха предишната си нежност.
Отлитат на ята от мен мечтите
във синьото на облачна безбрежност...
Под клоните на дните си старея -
окапал плод,отдавна сам презрял.
Макар,че още като цвят копнея,
очаквам на снега покрова бял...