------Закътана в гора,едва отпила есенна отвараот първи багрени листа,заслушвам шепота на тишината,поникнал в семенцето на шишарка.Не отминавам слънчевата сянкаот облаче,загледало се в кестенчеи спирам дъхот страхда не изплаша светлината,закичила с роса, кристалче,краче на малко, сиво паяче...------Засвири вятърът \"Алея Гранде\",понесе валсващи листаи хвърли жълти фойерверкив замислените езера.Избърса смръщения лик небеот белите следи на водопада.Разходи шепнеща ръкапо прегорялата трева.В камъша се обърка -едва не сбърка костенуркас коруба на дърво.А после, до клонка от брезав ръцете ми заспа...------Парченце шоколадоставя по небцетоесен.Отминалия летен дъхс насладасе отпускапо езика.И натежаваВитоша със силует.Алеите,посоките на вятъраза шума,притихват под дъжда, привикват с тишинатаи с мрачната стенана планината.Не мисля за това,че има утре.Но булевардъттрупа шуми ми припомня...