ЕСЕННИ ИМПРЕСИИ
Под кестените капещи вървим.
Изящна трепкаща дантела –
ефирни сенки-светлини
и златно-алено е сплела
от шушнещите листи Есента.
А шумният забързан град бучи
зад мъдрата преграда на гората;
заплашва да ни грабне и запрати
обратно в смазващите си обятия.
Внезапно - Шумановото „Мечтание”!
Дете с цигулка рони тишината
и светят на калъфа в пустотата
разплакани монети-подаяние.
Притворило мечтателно очи,
изтегля лъка нежно и красиво -
търкалят се по струните сълзи,
че детство неживяно си отива,
а само листопадът щедро все
със златните си листи го дарява…
…
Оглъхнал парк. Унесено дете.
„Мечтание” от Шуман и… забрава.
Октомври ме поведе тази нощ
към спомените свидни на сърцето…
Щом музика си пуснах – за разкош,
и включих си луната – да ми свети,
Вивалди тишината разпиля
и образи нечакани изникнаха:
златистото на есенна гора –
хармония Божествена, политнала –
в очите ми се завъртя и леко
с лъчисти звуци, мъдра Светлина
душата ми поведе по пътека
към звънка и прозирна синева.
Магьосник- чародеец ме целуна –
ветрец смирен и уморено-тих
отпусна леко опнатите струни
на тъмните разпуснати коси,
дано заспя сега и засънувам,
да не усещам как топят се в мен,
онези тайни и бленувани
надежди за любовен плен…
За миг поне да спре нощта
под миглите на моите клепачи,
та никой да не види как – сама,
безсилна от копнеж по тебе плача.
15.10.2012г., Ямбол
Книгата „Тайнства”