... и може би
ще ти се сбъдна
като есен,
разрошена
от цветни листопади,
в косите на която
са скрили своите песни
птици, отлетели
към едно далечно лято.
И навярно
ще ти нося тишина,
усмивка
от изминали недели,
ще разхвърля
малко самота
и два-три облака
вместо дантели.
Ще ти напомням
мъничко за пролет
с танца на дъжда по булеварда,
с разноцветните чадъри,
които минувачи бързо ще разтварят.
Но цялата
ще си остана есен,
тръпчива като сълза,
по устните ми
ще усетиш само
това, което премълчах.