Тъжни лилии поклаща,
нежният подводен бриз.
Може би, милувка праща
тихо падащият лист...
Странна есенна омая
във душата ми струи,
сякаш тихичко ридая
с падащите и сълзи.
Сякаш дяволско имане,
закопано в тайна нощ,
в този миг е оживяло
с приказния си разкош:
в пръски от елмази живи,
в капчици от кехлибар,
в златопадите игриви
и в мъгли - златист янтар.
Искрите от турмалини,
тюркоази и рубин
прелетяват, като ято
до приземния килим,
за да чакат своята фея,
в полунощ да прелети
и да литнат пак със нея,
в приказните си земи...