Тихичко си капят листата, а есенният дъжд ги е заобиколил, мокри на всякъде,ден подир ден... Самичка ли седиш, ела не бой се... Попитвам те леко "добре ли си?" Отговаряш ми "не знам" , а плачеш ли плачеш в дъжда. Минават покрай тебе птичките, мокри, но игриви, неуморни в своя ежедневен бяг. Усмихни се момиче ти казвам, за сетен път, а поглеждаш ме ти изотзад, казваш ми, " не мога, животът ме рани" И тръгваш.. толкова самотна и бездомна, толкова тъжна и сама. сПирам те на светофара, светят многото цветове, минават хората с различни чадъри, намръщени от своята съдба. Спри, изричам го в бега си, спри! Обръщаш се, поглеждаш ме през рамо, усмихваш се и продължаваш. Сам сама, през есента, в дъжда ... 11.2008 / На Раличка