Навярно древен ерзя в мен се крие,
дошъл от времената баладични,
облечен в кожи, с амулет на шията,
ловец в тайгата на града, езичник.

Защото коленича пред дърветата
и вдигам прости каменни олтари,
и в мрака обредни огньове светят,
в които тъмни векове догарят.

Защото изворът е жив за мене,
защото знам езика на реката
и падащият камък е знамение;
защото нося древността в душата си,

защото чувствам как тупти могъщо
сърцето в жилавата гръд на камъка;
защото миналото ме прегръща.
Защото в днешния ми ден ме няма,

а като древен ерзя в кожи скитам
в земята на говорещи дървета
и всеки ден общувам със скалите,
и живи извори текат в нозете ми.

И днес, в тайгата градска задимена,
прекрачил някак си през вековете,
не вярвам в чудесата покрай мене,
а стискам в шепата си амулета.

________

*Ерзя – мордовско племе, почитащо душата на камъните, реките,
изворите, покланящо се на дърветата.