Усещаш ли как леко те докосват
прозрачните воали на тъгата ми?
Разкъсват ги мълчания среднощни
и ехото от думи-отпечатъци.
Не бива да се губим окончателно.
Не всяка среща свършва със раздяла.
Познавам много влюбени приятелства,
които неизбежно оцеляват...
Защото са покълнали от нищото.
Пребродили са няколко галактики.
Ръка в ръка, душа в душа са тичали
по цветните поля на необятното...
Защото са се търсили уверено
и в хиляди животи са успявали...
Загубим ли се с тебе преднамерено,
навярно никога не сме се заслужавали!