Дъхът ти в дробовете ми гори.
Чувствата ти скрито в мен пулсират.
Сълзите ми са твоите сълзи.
Надеждите ми с твоите се сливат.
Сърцето ми препуска в странен бяг,
когато твоето танцува вдъхновено
и сякаш щастие от паралелен свят
гради мостове между двете ни вселени.
Не губя под краката си земя,
когато ти политаш устремено,
но част от мен е пълна с небеса
и толкова изпразнена от време,
че никога не би познала смърт
и винаги ще вижда в тебе вяра.
Ще бъда и навсякъде, и тук.
Докосната от обич - обич ставам!