Когато събличаш пред друг

панталона си кожен,

не забравяй, че под него

все още има спомен за мен.

Не по кожата,

а в мозъчните ти гънки

на кравай съм се свил и кротувам си тихо,

не съм ти проблем, нито спънка.

Мъничък ембрион,

който израждаш всеки ден,

не с кървящи ръце,

а с кървави мисли,

пролазили през синьото стъкълце на очите ми.