Намерих Те, мой Господи, в полето -

самотен и висящ на дървен кръст.

Лицето Си обърнал към небето,

Ти молеше за прошка. Не за мъст.

Сребрееше зад Тебе хоризонтът.

Аз взирах се във Твоята печал...

Във образа Ти, още трънен, който

започнах да скицирам с химикал...

Унесена полагах плавно щрих.

Над мен в тоз миг небето се разтвори.

Мой Господи, видях... Ти беше жив.

Усмихнато ме гледаше отгоре.

Косите Ти искряха като ден,

разпален от слънца неизброими.

В очите Ти съзрях, бе потопен

цял звезден океан. И ме помилва

на погледа Ти ясната небесност,

изливаща се в мека светлина...

Почувствах се до Теб така чудесно.

Почувствах мир, любов и топлота.

Широко в мен отвори се Зеница.

Мой Господи... И мълния видях.

И блеснаха основите на Смисъла.

И само в Него съвършена бях.

Благословена... Носех златен пръстен.

С Дух огнен надпис бе вдълбан:

                                                 Милениум...

Летях с криле, прободени на Кръста.

Но с тях аз бях и звездно Изцеление...

Земята бе голяма бяла нива,

приготвена за ангелската жетва.

Светлееха сълзите и щастливо,

когато Богу дадох тежка клетва.

Щом легнах като скъпоценен камък

на мястото за мене сътворено,

огря ме най-вълшебният Ти пламък.

Мой Господи... Бях вече посветена...

Днес Божии знамения вълнуват

сърцето ми... В пустиня синя бродя.

Научих, че наистина си струва

до Теб да бъда в Пътя неизходен.

И ето, в мен Зеницата провижда...

На всеки пътник зная времената.

Христе Исусе, пак благослови ме

да бъда верна, истинна и свята...!