Ще стоим ли във края на всичко -
безсърдечни машини сглобени
в отломките наши безлични,
от нявга обезобразени.
Едната нощ ни призовава
да откликнем и ни обещава
отново да помним и чувстваме,
(да спомним кои бяхме преди).
Как обичахме наш’те семейства
и словата презряхме последни.
А после? Престана да действа
сърцето и живота посегна
със нож в наш’те рани и бликна
кръв, но кой ли откликна
на зова? Погреба ни млади!
Живота ни отрови, живота ни остави …
Превърна ни в това, Съдба цинична …
Душите ни не струват. Огрубени
ще откликнем на нощта ти електрична
(безсърдечните машини озлобени).
2010-02-16