Научих се да гледам на кафе.
Ела, ще ти отсипя – да, изпий го.
И после ще ти кажа как, кое –
утайката по дъното се стича.
Ръката ти се разтрепери май за миг.
Е, може всичко там да ти позная –
обичал си, обичан си, но как
на дявола душата си продаде?!
Охо, я виж мътилката – това е мъка.
И пътя – толкова е кратък!
Какво си се вторачил, ето виж –
нима не я познаваш, тази,
дето чака?! Коя е тази буква тук?
С нея почва името й всъщност.
Застанала в сърцето ти напук –
и променила цялата ти същност...
Ей тука, виждаш ли, встрани?
Пътечка трудна връща те обратно.
И куче във нозете ти лежи –
а кучето е кротко, и не... хапе.
До седмица, до седем дни –
любов ще ти се случи, тъй красива.
Ще паднеш в плен на нейното сърце.
Ще свърнеш пак – при своята любима...
И само Бог ви е свидетел как,
защо и любовта ви още жива е.
Макар да си намислил пак
от нея да си идеш, да избягаш.
Но... недей. Повярвай в нея –
тя е в твоите очи.
Обича те, обичаш я и ти –
това показва тука тази диря.
...
След време ще намериш мъничка тревичка –
едно листенце – в четири посоки –
във твойте дни и нощи кротко ще притихва,
или... съня ти ще смущава още...