uFeel.me
Егоизъм
Автор: severianin,  9 юни 2012 г. в 07:16 ч.
прочити: 319

          “Леглото е общо.
           Възглавницата – не...”
                     Янош ПИЛИНСКИ, “Доживотно”

 

Делим едно легло десетилетия,
един чаршаф,
една завивка тънка,
на рамото седефът ти ми свети,
когато е безлунна нощ навънка;

дъхът ти топли в стаята покоя,
ти спиш, до мен допряла колене –
отдавна всичко мое е и твое...
Единствено възглавницата – не.

Възглавницата не разделям с тебе,
през моя сън за тебе няма брод,
не искам да споделяш моя жребий:
в съня си аз живея друг живот.

На сън през мен текат реки пенливи
на гняв и ярост, мъки и беди,
порои тъмна злоба ме заливат,
у мен се сблъскват “после” и “преди”

и аз съм кръстопът на времената,
събрал света със болките му в мен.
Ако в съня си стена и се мятам,
то значи някъде е труден ден,

то значи, че избухват земетръси
и взривове люлеят моя свят –
аз преживявам този свят в съня си
и неговите рани в мен кървят.

И в тъмното душата е мембрана
за чужото страдание край мен,
в съня преливат болки, отчаяния...
...не искам той да бъде споделен.

Не искам да боли и теб в покоя
на нощите.
Почивай ти поне!
Отдавна всичко мое е и твое...
Единствено възглавницата – не.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me