Когато предутринна свежест
спусна в стаята своите длани,
вън – чакащият ден, с нетърпение
да си иде уморена нощта ни,
едва бледнеещи платна събира в небето... 
Вече залязват звезди...Само докосване–
един на друг да си върнем жест
на толкова кадифено–брилянтна нощ...
Но ние не знаехме, че е дошло
вече време за раздяла и отдалечаване,
че груба кора ще покрие нежност,
и че водещо ще бъде разстояние...

Вън – чакащият ден нетърпелив,
да приспи уморена нощта ни,
едва бледнеещи платна събира небето...