Когато предутринна свежест спусна в стаята своите длани, вън – чакащият ден, с нетърпение да си иде уморена нощта ни, едва бледнеещи платна събира в небето... Вече залязват звезди...Само докосване– един на друг да си върнем жест на толкова кадифено–брилянтна нощ... Но ние не знаехме, че е дошло вече време за раздяла и отдалечаване, че груба кора ще покрие нежност, и че водещо ще бъде разстояние...
Вън – чакащият ден нетърпелив, да приспи уморена нощта ни, едва бледнеещи платна събира небето...
