Тъмно е...Страх витае в мрака на нощта....Тихо е...Във въздуха витае една злокобна тишина...Студено е...Една жена стои сама на пътя,обляна цялата във сълзи....Тя просто си стои,без да очаква някой да я спаси,стои сама облечена във черно и слива се с злокобната тъма.....Дори и птиците са спрели свойта песен....Вятърът развява черните коси...Листа се сипят върху уморените й рамене.....Ръцете й треперят от студа,студа във нейната душа..Една жена отчаяно се скита във нощта...Една жена отчаяно се бори за капка светлина.....Тя скита без посока и без цел,облечена във черно се разхожда във нощта....
Тази жена,имаше своите мечти,вярваше в красивите неща,бореше се за доброто по света.....Тази жена се радваше на всеки миг от живота,наслаждаваше се на дребните неща,вярваше в любовта,в онази вълшебна любов,за която сме чели във приказките.......
И сега тя скита сама с ограбена душа.....Броди в гората наранена,отчаяна и озлобена....
Някога сърцето й бе пълно с любов достатъчна за целия свят и искаше поне един да я обича със същата любов...
Сега се лута в нищото и пита се къде сгреши,че бе ограбена така,защо й бе отнето всичко......
Ти бе този,който я предаде,който я накара да избяга дори от самата себе си,този който й отне достойнството,този,който я накара да повярва че е жена ненужна никому.....
Ти бе този,който забиваше нож в гърба й във всеки миг от живота й,ти бе този,който нанасяше своите удари и така убиваше бавно всяка частица от нея.......Тя ти даде себе си,любовта си,свободата,живота си,тя ти даде всичко което имаше и в замяна искаше малко топлинка....Тя просто искаше да я обичаш....
Сега дори вятърът мълчи......
Тази жена е там някъде,сама,ограбена,предадена и наранена.....
Тази жена може да си "ТИ" и "ТИ" или "АЗ",тя не е просто един разказ на една отчаяна душа,тя е РЕАЛНОСТ........