една съдба притисната от знака
на забравата
заспива
зад решетките на лудостта
не помни свойто минало
не вижда свойто бъдеще
живее в настоящето
което пък не и е ясно
една съдба
която е човешка то се вижда
забрави
не
изгуби своята праволинейност
проклинайки нагоре
помилвайки надолу
забравяйки за себе си
в своята метаморфоза
една съдба
тя мойта е защо да крия
изгуби се
сред върволица от добри приятели
доби тоналност
създаде своя кауза
овъргаля се праха
за благото на обществото
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me