Бродя сред земя на сенки,
под дървета с превити клони.
Навред кънтят със злост оценки,
нагнетени от забравени закони.
Всеки търси нещо, което е забравил
и не спира да се лута,
всеки пред стена се е изправил
и се мъчи да я бута.
Мрака бавно сенките поглъща
в свойта студена перелина
и крясъците в тишина превръща
в таз мъчителна картина.
Отчаяните сенки пред стените
сами съществуването си отказват -
омерзени превити са главите
истината да доказват.
С целувка мрака ги приспива
и мигновено стените им събаря -
на глупостта им се присмива
и врата след себе си със скърцане затваря...